Епизод - Кочо

Перущице бедна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналият роб! Поклон на теб граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! ти глава не клюмна, и меча не даде, и твойта светиня срамно не предаде... Храмът беше пълен с деца и невести, с въстаници бодри и бащи злочести, които борбата в тез зидове сбра. Участта си всякой вече я разбра. Църквата беше прилична на пещ задушена, пълна със въздух горещ и със дим барутен. Свирепият глад издаваше вече своя вик познат. Децата пищяха уплашени, бледни пред майки убити и трупове ледни. Перущице бедна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! Поклон на теб граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! и глава не клюмна, и меча не даде, и твойта светиня срамно не предаде... Отвън враговете диви, побеснели сган башибозуци храма налетели - фучаха, гърмяха, надаваха рев и падаха мъртви във немощен гнев. Главатарят техен, с кръв топла оквасен, на таз жътва дива гледаше безгласен, и страхът неволно обзе му духът пред тез раи слаби, що сееха смърт... ...и сганта, упита от лакома стръв, и гладна за блудство, за месо и кръв изскърца със зъби. Във тоя миг Кочо - простият чизмар, наранен отслабнал и бунтовник стар, повика жена си - млада хубавица, на гърди с детенце със златна косица и рече: "Невясто виж, настая сеч и по-лошо нещо... Ти разбираш веч... Искаш ли да умреш?" - И клетата майка бледна, луда, няма и без да завайка, сложи се детето с трептящи ръце и кат го цалуна в бялото челце, задтана и рече: "То да е отзади ! Удряй!"...И Кочо ножът си извади кървав из ггърди и; и чучур червен бликна и затече, и Кочо втрещен погледна детето. То плачеше, клето! "Майка ти не ще и сама на небето!" Рече и замахна като в някой сън и възви глава си, пламнала в огън. Главицата падна, трупът се затресе и кръвта детинска с майчинта се смеси. И Кочо пак рече: Не остана мощ, но за един удар имам сила йощ!" И ножът димещи опря с две ръце право дето тупа негово сърце. И падна обагрен, грозен, страховит с отворени очи и със нож забит. Перущице бедна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! Поклон на теб граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! ти глава не клюмна, и меча не даде, и твойта светиня срамно не предаде...