Епизод - Пристанала

Кавал свири на поляна, на поляна, край горица; млада, хубава Стояна търчи с менци за водица. Ей изскочи стара майка на висок и хубав чардак; ахна, тръшна се, заплака, като видя кървав байрак, че байрак се там ветрее сред юнаци, сред дружина, и Стоянка се белее в прегръдките на Дойчина. Като видя той, че иде неговото мило либе, пред юнаците изскочи и към нея с пръст посочи: "Ей, дружина, ха станете! Ей я иде, погледнете: туй е мойта горска птица, туй е мойта годеница!" И дружина загърмяха, загърмяха, та запяха; а тя ръце си разгърна, та Дойчин я млад прегърна. От сън взе че се събуди и Стоянкин баща стари; той излезе и се чуди и в главата се удари. Като видя той Дойчина, дъщеря си и мил сина, попоглади си брадата и извика към гората: "Горо, горо, майко мила, толкоз годин си хранила мене, горо, юнак стари, с отбор момци и другари - храни, горо, таквиз чеда, дорде слънце светът гледа; дорде птичка в тебе пее, тоз байрак да се ветрее!"