Епизод - Раковски

Раковски, почивай под бурена гъст, Из който поглежда полусчупен кръст, Спи, почивай, стихиен огън, Спи непробудно във вечният сън. Твойта вражда бе вражда сатанинска, Твоята любов бе любов исполинска, Любов без съмнение и без предел, Които на гръб като кръст бе понел. Твоята вяра бе: „Смърт или свобода!” Синят ти — Балкана, кумирът — народа, Народа в бесчестие и кръв облян, Твоят живот беше целият блян! Един само буден сред толкова спящи, Ти един за всички като демон бдящи. Един таен демон се намеси тамо: Ти бе създаден от крайности само, Целият от страсти, от злъчка и мощ, Душа пълна с буря, със блясък и с нощ. Ти умря. И пътят към гроба ти ням Обрасъл е вече със бурен голям, И прахът ти гние без сълзи набожни, Но ние те помним, герою тревожни!