Епизод - Майце Си

Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три години клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам туй, що душата мрази? Бащино ли съм пропил имане, теб ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто ранена?! Ех, майко, майчице! Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра, но тука вече не се надявам нещо да любя: сърце догаря! Много аз, мале, много мечтаех щастие, слава да видим двама, сила усещах — що не желаех? Но за те жалби приготви яма! Ех, майко, майчице! Само ти клета една остана, в прегръдки твои мили да падна, сърцето младо, душата страдна да се оплачат на тебе, мамо! Татко и сестрици, и братя мили аз да прегърна искам без злоба, нека тогава измръзнат жили, нека тогава изгния в гроба! Ех, майко, майчице!