Епизод - Старият Войн

Аз съм Гостун, старият войн, горд е родът ми Вокил. Ето ги раните ми по гърдите- не един враг съм сразил. Тази война за мен е последна, нямам зад себе си брод. Тук ще дочакам края на дните, в моя угасващ живот. Пред духовете на дедите ми, изричам войнската си клетва днес- да падна в битката със чест, да падна в битката със чест, и нека Тангра над духа ми бди! Не искам почести и власт, не иснам почести и власт, на мен ми стига само, да падна в тая битка с чест! Тежко настъпват ромейски кохорти- веят двуглави орли. Носят войната пред нашите порти, свили надменно очи. Мечът изтегля мойта десница, конят препуска в галоп. Рамо до рамо в плътна редица, с мене е моят народ. Пред духовете на дедите ми, изричам войнската си клетва днес- да падна в битката със чест, да падна в битката със чест, и нека Тангра над духа ми бди! Не искам почести и власт, не иснам почести и власт, на мен ми стига само, да падна в тая битка с чест!