Епизод - Да Пържим Завистливите Езици

В арсеник, във сяра, във негасена вар, във лава от олово и силиций, във черна смрад от скапани чепици, във пикоч и фъшкия на лихвар, във змийска кръв, кипяла барабар със жлъчки на чакали и лисици, във нощното гърне на дърт знахар — да пържим завистливите езици! Във пяната на муле със самар, което е скопено от ритници, във лигите на котарака стар, на дъното на запустял бунар, където хвърлят всяка гадна твар (влечуги разни, че и разни птици - от тях повърнал би дори гробар!) да пържим завистливите езици! Във гъст разтвор, за жива плът - кошмар, в съсиреци на пуснати кръвчици, в огнище на зараза, гнойна жар, връз пъп на непрощаващи змеици, в кирлива сапунишка, в лут катар, в гнуслива пот на похотливи цици (а те придават на бардака чар!) да пържим завистливите езици! И нека пълни гащи вняка твар с това, което е било в паници, но първо във гюбрето на шопар да пържим завистливите езици!

В горячем соусе с приправой мышьяка, В помоях сальных с падалью червивой, В свинце кипящем, – чтоб наверняка! – В кровях нечистых ведьмы похотливой, С обмывками вонючих ног потливых, В слюне ехидны, в смертоносных ядах, В помете птиц, в гнилой воде из кадок, В янтарной желчи бешеных волков, Над серным пламенем клокочущего ада Да сварят языки клеветников! В бурлящей извести без примеси песка, В которую свалился кот блудливый, В струе зловонной черного хорька, В навозной жиже с гнойною подливой, В той пене, что роняет мул строптивый, В болотине, где копошится стадо Пиявок, жаб и им подобных гадов, Облезлых крыс, червей и слизняков, В кромешной тьме среди густого смрада Да сварят языки клеветников! В кислотах, в щелочи и едких порошках, С живой гадюкой в кольчатых извивах, В крови, что сохнет у цирюлен на лотках, Как медь, зеленая и черная, как слива, Когда луна встает в часы прилива, В смоле, что льется сверху при осадах, В тазу, где девки делают что надо, – Кто их знавал, поймет без лишних слов, – Во мгле, в клубах отравленного чада Да сварят языки клеветников! Коль нет котлов – не велика досада: Довольно будет и ночных горшков, И там, в дерьме из пакостного зада, Да сварят языки клеветников!