Епизод - О' Шипка

О, Шипка! Три деня вече младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсети път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. И с нов дъжд крушуми, камъни и дърве дружините наши, оплискани с кръви, стрелят и отблъскват, без сигнал, без ред, всеки гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт на изложи, и един враг повече мъртъв да положи! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят повери прохода, войната и себе си дори!" При тези думи силни дружини горди очакват геройски душманските орди, за сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен ръд, с една смърт юнашка и с една победа България цяла сега нази гледа! И днес йощ Балканът, щом буря захваща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна, като някой ек, от урва на урва и от век на век!