Епизод - Моето Щастие

Доволен съм с малко и с малко богат, и грижи смутят ли покоя ми, брат, със чаша и с песен — за първи ли път? — ги пращам, по дявола нека вървят! Понякога стискам от мъка плестник, но бой е живота, а ти си войник! Безгрижният прав е богатство за мен: пред никой не скланям глава унизен. Гнетят ме нещастия, скърби и страх! Но вечер с другари — лекувам и тях! Когато сме стигнали читави, брат, защо да си спомняме злото назад? Съдбата ми — кранта, се спъва навред. Към зло, към добро ли, да кара напред! Аз своята участ, добра или зла, ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.