Епизод - На Прощаване

Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз робска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тая тежка чужбина да ходим, да се скитаме, немили, клети, недраги! На мойте братя ти кажи Да ми намерят пушката, пушката, майко, саблята, и, дето срещнат душманин, със крушуми да го поздравят, а пък със сабя помилват... Кажи им, майко, да помнят, да помня мене, да търсят по скали, по орляци... И кога, майко, пораснат, като брата си те да станат - силно да любят и мразят. Пътят е страшен, но славен - аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: "Умря сиромах за правда, за правда и за свобода..."